Дори когато с тебе пишем стих
Светът за тебе бе свиреп, озъбен
от мъка, грях, виновност, изтъкан
в образ мил, останал вечно скръбен:
всеки ден за тебе беше изтерзан,
но аз съзрях творящо благородство
на мило и невинно същество
и влязох в стихията на родство,
идентичността ни стана естество,
водещо в път на съзидание -
изгря дъгата в образ на светлик,
превърнал се в очарование
чрез съграден за двамата ни лик.
- Дори когато с тебе пишем стих,
гласът на любовта остава мил и тих.
© Валери Рибаров All rights reserved.
.
