Дори не ме боли...
По устните пресъхнали целувки
по кожата изстинала следа
студени смачкани завивки
и скърцаща от вятъра врата
Очи подпухнали след нощ безсънна
и хапка в гърлото със вкус горчив
пътуване със лодката бездънна
и споменът че си страхлив...
Без болка е извадено сърцето -
един изтъркан механизъм стар
измъчена усмивка на лицето
и вече си без пристан и без фар...
От сняг пътеките се скриват
не е студено липсват сетива
отровените рани се промиват
с отварата от мъдрата трева...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Георгиева Всички права запазени
