Feb 17, 2012, 6:50 PM

Дори не ме боли...

  Poetry » Other
903 0 6



По устните пресъхнали целувки
по кожата изстинала следа
студени смачкани завивки
и скърцаща от вятъра врата
Очи подпухнали след нощ безсънна
и хапка в гърлото със вкус горчив
пътуване със  лодката бездънна
и споменът че си страхлив...
Без болка е извадено сърцето -
един изтъркан механизъм стар
измъчена усмивка на лицето
и вече си без пристан и без фар...
От сняг пътеките се скриват
не е студено липсват сетива
отровените рани се промиват
с отварата от мъдрата трева...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...