rudin (Иван Христов)
865 1445
18.09.2016 г., 15:50 ч.

Дори врабчетата изчезват 

  Поезия » Гражданска
442 0 4

Дори врабчетата изчезват

от видовия фондов ген

човек когато недоглежда

света, от Бога сътворен.

 

Брутално се намесва, грубо

в природата ни, ден след ден.

Нехае той какво загубва

от злост и алчност заслепен.

 

Ако заспя и се събудя

във някой бъдещ, мрачен век,

ще ахна, смаян от почуда

и срам пред думата: „човек”.

 

И ще поискам да се върна

във детството си начаса,

когато врабците на тумби

кълвяха житните зрънца.

 

Когато гълъби летяха

в прозрачносиньото небе

да сгрея тук, под родна стряха

изстиналото си сърце.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Губим всичко дори най необходимото! Водата. Поздрав за стихотворението!
  • Единственото, което ме радва, е че има хора, на които им пука. Много харесах!
  • Нехаем, но ще си патим. Всичко губим малко по малко-пчели, птици риби, дом животни. Харесах! !
  • Много загриженост и по бащински топла към природата и по- точно към птичия свят.
    Харесах, Рудин! Прав си! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??