Дори врабчетата изчезват
Дори врабчетата изчезват
от видовия фондов ген
човек когато недоглежда
света, от Бога сътворен.
Брутално се намесва, грубо
в природата ни, ден след ден.
Нехае той какво загубва
от злост и алчност заслепен.
Ако заспя и се събудя
във някой бъдещ, мрачен век,
ще ахна, смаян от почуда
и срам пред думата: „човек”.
И ще поискам да се върна
във детството си начаса,
когато врабците на тумби
кълвяха житните зрънца.
Когато гълъби летяха
в прозрачносиньото небе
да сгрея тук, под родна стряха
изстиналото си сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
