Достатъчно
Хареса ли ти ролята на силния,
която тъй умело изигра?
Сто пъти се изправях след униние
и още сто се свличах след това.
Хареса ли ти боя за надмощие
на мъжката над женската душа?
Сама удостоих те с правомощие
да стъпчеш гордостта ми във калта.
Достатъчно ли капеха сълзите ми
във чашата на твойта суета?
Погледна ли поне веднъж в очите ми,
без присмех, наранената жена?
Дано да си щастлив, защото лудата,
която те обичаше - днес спря!
Дано и сам повярваш във заблудата,
че няма да ти липсвам. До смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
