След първият ми възел на зависимост,
когато от живота си съм вдишал,
до тебе - ти, която си ми пѝсана,
съзнах, че явно Бог ме е орѝсал.
Със мъка да заслужа свойто щастие.
Душата си през болка да прецеждам,
но казва ли ти някой, че опасно е,
и може да останеш без надежда?...
Аз минах през бодливата тревожност,
на дългите безсънни въжделения,
по-скоро утопично невъзможни,
а живи в моите стихотворения... ...