Досущ, като рождената ми връв
След първият ми възел на зависимост,
когато от живота си съм вдишал,
до тебе - ти, която си ми пѝсана,
съзнах, че явно Бог ме е орѝсал.
Със мъка да заслужа свойто щастие.
Душата си през болка да прецеждам,
но казва ли ти някой, че опасно е,
и може да останеш без надежда?...
Аз минах през бодливата тревожност,
на дългите безсънни въжделения,
по-скоро утопично невъзможни,
а живи в моите стихотворения...
И, колкото с инат да те отричах,
да плюех всяка крачка в свойто минало,
оставих малко зрънце от обичане,
със вяра, че на този свят те има...
Тогава ти покълна в тишината,
тъй истинска, съвсем от плът и кръв.
Така разбрах, че свързва ни съдбата,
досущ като рождената ми връв...
©тихопат.
Данаил Антонов
19.12.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
