Досънувай
ДОСЪНУВАЙ...
“Сън е животът...”
Уйлям ШЕКСПИР, “Кориолан”
Изковано от светло сребро, мълчаливо разсъмване пада
над горещата плът на света, който диша край мене,
и топи тъмносивия сняг на нощта,
и топи звездопадите –
този скитащ сред мрака поток от небесни селения.
Иде утрото в здрачния час, този приказен час невъзможен,
сънен час, като сънния мъх върху твойте клепачи,
иде утрото с бисерен цвят,
с белотата на твоята кожа –
по-седефено-чист, по-пулсиращо-топъл от здрача.
Не отваряй очи,
досънувай съня, досънувай мечтата.
Този сън на разсъмване, казват, се сбъдвал чудесно.
Ако трябва, с плещи ще подпра на небесната къща вратата –
на съня пеперудата слънчев светлик да не стресне.
Досънувай съня!
Като сън преминава животът ни кратък,
а зората се сипва, прогаря нощта като пламък;
ще отворим един ден очи,
за да видим, че крачим нататък,
накъдето от детство вървим и отдето завръщане няма.
Ти не бързай, сънувай съня си!
Зората над нас ще почака.
Аз не мога да спра оня изгрев жесток, мога само
още малко да крия за тебе зората в полите на мрака,
в който ти досънуваш живота до моето рамо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Чернев Всички права запазени
