Доверието чака пред огнената гордост - 1 част
Може ли моят пламък да запали твоята свещ? Може, стига да не си далеч.
Ела към струята ми от амбиция за реч!
Идвам жадна с жажда за близост,
събраха се в горчива глътка под душ от наивност.
Без дърва на познание и камина,
истината понесе се с дима отвъд комина.
Душата сред жар ламти да повярва на свещичката без плам,
ала устремена, неудържима, извисява се лъжата под небесния храм.
Непримирим копнеж за светлина разгърна се над цялата земя,
ала засенчи адреса, където отседна вярността.
Кипи в казан гордостта могъща, ...