Доверие

Доверието чака пред огнената гордост - 1 част

Може ли моят пламък да запали твоята свещ? Може, стига да не си далеч.

Ела към струята ми от амбиция за реч!

Идвам жадна с жажда за близост,

събраха се в горчива глътка под душ от наивност.

Без дърва на познание и камина,

истината понесе се с дима отвъд комина.

Душата сред жар ламти да повярва на свещичката без плам,

ала устремена, неудържима, извисява се лъжата под небесния храм.

Непримирим копнеж за светлина разгърна се над цялата земя,

ала засенчи адреса, където отседна вярността.

Кипи в казан гордостта могъща,

заслепена обрича на мрак, свещичката без топлина насъщна.

Искаш ли твоят пламък да запали моята свещ? Никога!

Жаравата ми буйна е – ще разпламени пожар за двама в огнена пещ.

Тъмнина разтла се, затъмни лицето –

виждам те сред пепелта в палто като Пепеляшка.

Тъмнина разстлала се е, ала с факла пред лицето –

би видял сред снежинки на снега Снежанка.

С вяра уверен, щита отблъсна шпагата замъглена,

разклати се силно със сила на земетресение,

та падна за пръв път капчица на съмнение.