27.04.2019 г., 20:53

Доверието

433 1 0

ДОВЕРИЕТО

 

Красива кристална чаша е доверието.
От нея се пие с любов... много нежно.
„Счупеното носи щастие“ е поверието,
но вие не вярвайте в такава небрежност!

 

Не може стъкълцата по пода разпилени,
да носят радост някому, някакво щастие,
Разбитото на части човешко доверие
е болка сърдечна с пълно всевластие.

 

Ръцете жадно търсят отлетялата птица,
която е оставяла в душевното гнездо
надежда, обич, оная тънка, силна жица,
създала чувството, че си част от общество.

 

Очите се взират в бездушното пространство,
за да видят отново лъчиста светлината,
сред хорските очи надеждно странстват,
търсят, да срещнат искрена, нова топлината.

 

Когато се сблъскват с непроницаема стена,
дълго сърцето се къса от болка жестока,
свита в душата, отразена кристална сълза,
любов и омраза тръгват в сива посока.

 

Красива, кристална чаша е доверието.
От нея се пие с любов... много нежно. 
Пазете я здрава от полъха на времето,
за да пиете обичане дълго, копнежно...!

 

27 04 2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...