Apr 27, 2019, 8:53 PM

Доверието

  Poetry
434 1 0

ДОВЕРИЕТО

 

Красива кристална чаша е доверието.
От нея се пие с любов... много нежно.
„Счупеното носи щастие“ е поверието,
но вие не вярвайте в такава небрежност!

 

Не може стъкълцата по пода разпилени,
да носят радост някому, някакво щастие,
Разбитото на части човешко доверие
е болка сърдечна с пълно всевластие.

 

Ръцете жадно търсят отлетялата птица,
която е оставяла в душевното гнездо
надежда, обич, оная тънка, силна жица,
създала чувството, че си част от общество.

 

Очите се взират в бездушното пространство,
за да видят отново лъчиста светлината,
сред хорските очи надеждно странстват,
търсят, да срещнат искрена, нова топлината.

 

Когато се сблъскват с непроницаема стена,
дълго сърцето се къса от болка жестока,
свита в душата, отразена кристална сълза,
любов и омраза тръгват в сива посока.

 

Красива, кристална чаша е доверието.
От нея се пие с любов... много нежно. 
Пазете я здрава от полъха на времето,
за да пиете обичане дълго, копнежно...!

 

27 04 2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...