Довиждане лято.
В нови багри е и този ден.
Есента, накичена със злато,
шари храсталаците край мен.
Щъркелът замина с едно ято.
От страстни бури изморен,
притихна палавият вятър.
Но скитникът - усамотен-
иска да сънува своето лято
© Виолета Томова Всички права запазени
шари храсталаците край мен.
Хубав, неуловим спомен за слънце. Тук е снежно и ветровито, но в стиха ти е красиво и уютно. Поздрав, Вили!