teis
48 571
28.07.2017 г., 23:34 ч.

Дозата следващия да прецени 

  Поезия » Философска
1105 9 12

Падат ми люспите.

Гола съм, гола!...
Драска ме усетът за голота.
Искам си усмирителната камизола –
тя да ме топли и крие плътта.
Дишам,

читава, с нея навлечена –
нека беззъбо ме  ръба света...
Нямам криле ли?

Недоотсечени –
ще ги съшия, за да летя..
Те са си истински

(свърши се восъкът),
свърши и времето ми в аванс.
Как да политна в клетка от плоскости? –
Пре-пренаписвам се –

в толеранс.

Даже не хапя.

Лъскава нежност
по безлюспието ми кълни.
В капка отрова
                   изцеждам
                                надеждата.

Дозата – следващия да прецени...


 

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за вниманието, Фреди.
  • Невероятно!
    Поздрави!
  • Благодаря, Любо, за стойностната ти оценка. Радвам се, че си попаднал на това стихче по някакъв начин. Тук е пълно с толкова талантливи и можещи хора, че да се чудиш кое да прочетеш...
  • Чакането си струваше - отново поезия от класа. И някак съвсем неусетно се сещам за Евтим Евтимов и стиха от великолепното "Обич за обич":
    "Може дълго писма да не пращаш,
    но да сложиш две думи в едно,
    та за двеста писма да вълнува
    и за двеста да има цена."

    Така е и при теб - пишеш прекрасна поезия...
  • Откога не съм те чела Теис! Браво!
  • За силните хора с нежни души...! Браво!
  • Благодаря, че надникнахте тук, Вики, Гавраил, Алекс, Лина, Даниела! Усмивка от мен!
  • УАУ! Браво, Теис!
  • Следващият ,
    няма да има възможност
    отровата
    в кръвта му гори.
  • Харесах!
    *****
  • Браво!!!
  • Ето тук в голяяяма степен се преоткрих... Браво от мен!
Предложения
: ??:??