teis

48 резултата

Мартенски монолог на една хала

Март е. Утро. Ход е за Адам,
ден ще е, надявам се, нескучен.
Този свят ли? - мъжки е, голям,
но на почит - твърде ненау́чен..
Научи́ уроците си, свят! ...
922 4 9

Мимолетно нощно

Тази нагла луна се промъква
на пръсти под миглите,
гъделичка,
соленикавомедна пълзи
и ме сепва, ...
980 4 9

Прозрение

Не си наричам
падащи звезди,
не търся
четирилистни детелини.
Не плюя в пазва, ...
1.2K 5 9

Бай, чаровнико!

Усещам ръце, меки и силни, грабват ме изотзад.
Някой заравя лице в косите ми и прошепва: прекрасна си...
Ооо, ясна ми е тази схема... От десетилетия не съм се връзвала
на... Объщам се, готова бурно да реагирам и... млъквам.
Той е. Едно към едно. Усмихвам се стъписано, той ме прегръща ...
1.3K 1 6

Едно голо обичане

Пресищаш от и́мане,
скотееш от нямане -
скърпи́ си, човеко,
пробойните на душата...
Твои са - ...
1.3K 4 6

Морска присъда

Не мога да те впиша
в стих, море...
Стиха преливаш,
пениш се и стенеш,
звездите давиш, ...
1.6K 10 22

Няма нищо по-хубаво от хубавото време

Той просто ме размива. Акварелно.
По мислите ми драска с тежък дъх.
Разтапя ме усърдно. Паралелно
замрежва мисълта ми в плесен, в мъх...
Забравям за способността си да размислям. ...
1.2K 5 9

Неосъществена среща с чакана гостенка (Музата)

Кога я чакам, тя не пристига,
присънва ми се, че ми намига...
Затуй реших си да я поканя...
......
Търсих я, виках я, китка й китих, ...
1.2K 1 5

Самодива как да я спечелиш?

Огънят ти, момко, не гори -
сухи съчки трябват и огниво,
за да лумне пламък, да искри…
Или… палещ взор на самодива.
Тя не е наречена за теб, ...
2.4K 15 20

Опит за себенамиране

Кураж ли сбрах, че тръгнах да се търся?
Нахълтах смело, без ориентир.
Подмолни мисли, страхове, привички
изникнаха като след дъжд - в шпалир.
Потупваха ме ласкаво по рамото, ...
1.1K 5 6

Предателю, ела

Предателю, ела, седни до мен.
Трапеза слагам, за да те нахраня.
Не съм двулична. Просто набрашнен
пестникът ми е, с който питка правя.
И вино имам. Пазех го за теб, ...
1.3K 11 11

Carpe diem

Нарами ли торбата за из път,
Човече жив, от човекопотока?
Звезди ти светят да те отведат,
но пътят... не е с Рим в една посока.
Пътуването - гратис, без билет, ...
2.8K 24 19

Равновесно

Sorry, не колекционирам празни души -
нямам време в излишък да го пилея.
В търсене луднах, но отново сгреших -
не ми е предречено да ви проумея.
Мъжки субекти, гладка текстура - ...
1.2K 7 9

Всяко утре е дим

Щипчица есен,
полъх носталгия,
дим от шишарки,
чай от липа...
Топли чорапи, ...
1.6K 11 14

Самодивски зов

Не ме гледай под вежди, омагьосан си вече -
аз съм ти орисията в тази дъхава нощ.
Нямаш власт, нямаш път, нямаш избор, човече,
не пустосвай съдбата и късмета си лош.
Замъглих ти гледеца да се спънеш в тревата, ...
1.4K 11 9

Омръзна ми скучната лепкава зима

Омръзна ми скучната лепкава зима -
мрежа от врабешки дири в снега
и ми се прииска (дори го сънувах!)
боса да газя във топла река.
... Водата се плъзга по белите камъни, ...
1.3K 7 7

Ще те науча на умеене на обич

Не ме болеше. Всъщност бях във тръпки
от хиляди подкожни пеперуди.
Нахъсена, раздирах и изкърпвах
довчерашните грешки и заблуди.
Мълчах си. Предпочитах се невидима - ...
1.8K 14 15

* * *

... не ти ли се е случвало понякога
да се усетиш в мрежите на паяк
и Сивото в деня ти да те впряга
в хомота си (а впрегнат как да бягаш?)
да ти се струва всичко е без смисъл ...
1.2K 9 11

Под лявото ти рамо

Защо тъжиш? Знай, всички началá
са в стъпката, която плахо правиш.
Сломен си, колеблив си и крила
си нямаш – трябва прав да се изправиш.
Не се жалѝ, че случи на стена, ...
1.3K 11 11

Вяра за летене

Аз зная как боли да раждаш себе си
и може да се случи много пъти -
възкръсваш и се вкопчваш в световете си,
а болката прегризва връв в съня ти.
Камбаната изтърсва прахоляка ...
3.2K 34 30

Платих си

Платих си примирено.
Без отстъпка.
Наясно бях с високата цена...
Задавях се, но пиех -
с алчна глътка ...
2.2K 21 41

След мен мете грижлив следометач

Валя ли дъжд? Пръстта ли беше жадна? –
луната блесна с капа на монах.
Стените ми поддадоха – пропаднах –
в такава нощ на йота оцелях...
Основите останаха – да зидам, ...
3K 18 24

Любов с изтекла годност

Изпи ме - просто чаша за разтуха,
изтрих те - стар досаден щрих.
Очакваше ме път - в девета глуха,
в отвъд десетата земя се скрих.
Не сторих помен, поменът е памет ...
1.3K 16 18

Не ми напивай стомната, недей

Не ми напивай стомната, недей,
ще ми я дръпнеш, може да я счупиш
и щур и влюбен вятър щом повей
наричане от мене да получиш:
Дъждът да плиска буйно на талази ...
1.3K 8 11

Моминско

Кой ме е орисал – свян, та свян -
цял живот те чакам да посегнеш.
Нямам страх, кадих си с благ тамян
и се молих - дим да не изчезнеш.
Време ми е, млада овехтях ...
1.4K 10 18

Съдба на хризантема

Знам, че съм съвършена -
уханна, снежнобяла, красива...
Довчера бях в парника
(сиреч, култивирана съм, не съм дива).
Сутринта ми клъцнаха стъбълцето... ...
1.2K 6

Знам лекарство във бяло

Тази есен ужасно прилича на мен –
ту е хрисима, ту безнадеждно сълзлива.
Върза шал в блед оранж (с носталгичен десен),
после стигна до извод, че сивото й отива.
И ми ниже писма (паяжинни) с криптирани драски, ...
1.2K 5 14

Дозата следващия да прецени

Падат ми люспите.
Гола съм, гола!...
Драска ме усетът за голота.
Искам си усмирителната камизола –
тя да ме топли и крие плътта. ...
1.5K 9 12

Това е любовта

Любовно ми е. Светло, синьо, нежно...
По кожата ми лази пролетта,
погалва ме със вятърна небрежност –
подлъгвам се в ищаха да цъфтя...
Подлъгвам се да искам да обичам – ...
2.7K 11 23

Тиквена утеха

Часът е три. А трябваше на два
да бъда във каретата с позлата.
Залутах се. Мечтаех. Окъснях...
Днес с жал анализирам резултата.
Тя, приказката, сякаш бе за мен – ...
1.4K 4 13

Еретично

Какво си ти? Не си ми път,
стрелка за път – не си ми.
Но водиш ме околовръст
беди необясними.
Благодаря ти! Даваш знак ...
1.3K 2 10

Плащам си и се уча

Наранена си ходя. Обучих се да не кървя –
да гледам сърнешки, да съм (хлъзгаво) кротка,
за докосвам косата си лекичко, да не се гневя,
да пристъпвам на лапички, с финес (тигрокотка)...
Култивирам търпение (какъв ти инат!), ...
1.1K 3 11

Някой друг парчетата скалъпи

Майстор вещ си –
смъкна ми небето,
омота ме с нанизи лъжи...
Аз повярвах.
Даденото – взето... ...
2.1K 16 26

Реторично

Не мога да обичам наизуст.
Отдавна съм със себе си наясно –
раздавам се. Не чакам хлевоуст
да мери широтите ми натясно.
Не искам да ме съди някой лош – ...
1.6K 6 13

Единачето в мене

Аз зная да чакам. Отключвам вратата,
застилам чаршафите, гася светлината.
Пълня щедро до ръб – режисиран смях, вино,
разсъбличам си грижите – доза гола наивност.
Залагам примамката, маскирам с усмивка. ...
1.4K 5 12

Религия за смели

Отключих си вратата, хайде, влез,
обаче се събуй, за да не газиш.
Разстелила съм – благост, чар, финес -
на пръсти пристъпи, за да ги пазиш.
Защото нямам време за кърпеж, ...
2K 9 17

Егейски лабиринти

Потъвам в лабиринтите на лятото -
мимикрия в шифон - синьозелена...
Вълните се разливат във краката ми,
Егея свечерява уморена.
Къде замръквам? Пътищата свършват, ...
1.2K 2 6

Винено

Отлежавам като вино – укротена.
Цвят добивам – медено златист.
Страховете ми са победени -
искам си венеца с лавров лист.
Аз не съдя и не величая - ...
1.3K 3 7

Вината в нашите луни

Колко време премина през мене?
Като сито пресявах. Болях...
Февруарствах. Закърпвах се. Стенех.
Настудувах се. Оцелях.
Днес летувам. И пощя гнездото си – ...
2.2K 15 23

Вече ще съм чужда

Три години минаха, Бояне,
а от тебе нито кост, ни вест...
Тръгна на гурбет, а аз останах
да те чакам. Чакам те до днес.
То не беше обич, беше чудо – ...
1.6K 8 13