teis
46 резултата
Не си наричам
падащи звезди,
не търся
четирилистни детелини.
Не плюя в пазва, ...
  157 
Усещам ръце, меки и силни, грабват ме изотзад.
Някой заравя лице в косите ми и прошепва: прекрасна си...
Ооо, ясна ми е тази схема... От десетилетия не съм се връзвала
на... Объщам се, готова бурно да реагирам и... млъквам.
Той е. Едно към едно. Усмихвам се стъписано, той ме прегръща ...
  156 
Пресищаш от и́мане,
скотееш от нямане -
скърпи́ си, човеко,
пробойните на душата...
Твои са - ...
  218 
Не мога да те впиша
в стих, море...
Стиха преливаш,
пениш се и стенеш,
звездите давиш, ...
  304  10  20 
Той просто ме размива. Акварелно.
По мислите ми драска с тежък дъх.
Разтапя ме усърдно. Паралелно
замрежва мисълта ми в плесен, в мъх...
Забравям за способността си да размислям. ...
  178  11 
Кога я чакам, тя не пристига,
присънва ми се, че ми намига...
Затуй реших си да я поканя...
......
Търсих я, виках я, китка й китих, ...
  185 
Огънят ти, момко, не гори -
сухи съчки трябват и огниво,
за да лумне пламък, да искри…
Или… палещ взор на самодива.
Тя не е наречена за теб, ...
  402  13  20 
Кураж ли сбрах, че тръгнах да се търся?
Нахълтах смело, без ориентир.
Подмолни мисли, страхове, привички
изникнаха като след дъжд - в шпалир.
Потупваха ме ласкаво по рамото, ...
  162 
Предателю, ела, седни до мен.
Трапеза слагам, за да те нахраня.
Не съм двулична. Просто набрашнен
пестникът ми е, с който питка правя.
И вино имам. Пазех го за теб, ...
  290  11  12 
Нарами ли торбата за из път,
Човече жив, от човекопотока?
Звезди ти светят да те отведат,
но пътят... не е с Рим в една посока.
Пътуването - гратис, без билет, ...
  535  21  18 
Sorry, не колекционирам празни души -
нямам време в излишък да го пилея.
В търсене луднах, но отново сгреших -
не ми е предречено да ви проумея.
Мъжки субекти, гладка текстура - ...
  310  12 
Щипчица есен,
полъх носталгия,
дим от шишарки,
чай от липа...
Топли чорапи, ...
  436  12  14 
Не ме гледай под вежди, омагьосан си вече -
аз съм ти орисията в тази дъхава нощ.
Нямаш власт, нямаш път, нямаш избор, човече,
не пустосвай съдбата и късмета си лош.
Замъглих ти гледеца да се спънеш в тревата, ...
  430  11  10 
Омръзна ми скучната лепкава зима -
мрежа от врабешки дири в снега
и ми се прииска (дори го сънувах!)
боса да газя във топла река.
... Водата се плъзга по белите камъни, ...
  325 
Не ме болеше. Всъщност бях във тръпки
от хиляди подкожни пеперуди.
Нахъсена, раздирах и изкърпвах
довчерашните грешки и заблуди.
Мълчах си. Предпочитах се невидима - ...
  701  12  16 
... не ти ли се е случвало понякога
да се усетиш в мрежите на паяк
и Сивото в деня ти да те впряга
в хомота си (а впрегнат как да бягаш?)
да ти се струва всичко е без смисъл ...
  340  12 
Защо тъжиш? Знай, всички началá
са в стъпката, която плахо правиш.
Сломен си, колеблив си и крила
си нямаш – трябва прав да се изправиш.
Не се жалѝ, че случи на стена, ...
  338  11  12 
Аз зная как боли да раждаш себе си
и може да се случи много пъти -
възкръсваш и се вкопчваш в световете си,
а болката прегризва връв в съня ти.
Камбаната изтърсва прахоляка ...
  906  30  27 
Платих си примирено.
Без отстъпка.
Наясно бях с високата цена...
Задавях се, но пиех -
с алчна глътка ...
  1038  20  42 
Валя ли дъжд? Пръстта ли беше жадна? –
луната блесна с капа на монах.
Стените ми поддадоха – пропаднах –
в такава нощ на йота оцелях...
Основите останаха – да зидам, ...
  853  16  25 
Изпи ме - просто чаша за разтуха,
изтрих те - стар досаден щрих.
Очакваше ме път - в девета глуха,
в отвъд десетата земя се скрих.
Не сторих помен, поменът е памет ...
  321  15  19 
Не ми напивай стомната, недей,
ще ми я дръпнеш, може да я счупиш
и щур и влюбен вятър щом повей
наричане от мене да получиш:
Дъждът да плиска буйно на талази ...
  353  10 
Кой ме е орисал – свян, та свян -
цял живот те чакам да посегнеш.
Нямам страх, кадих си с благ тамян
и се молих - дим да не изчезнеш.
Време ми е, млада овехтях ...
  427  10  18 
Знам, че съм съвършена -
уханна, снежнобяла, красива...
Довчера бях в парника
(сиреч, култивирана съм, не съм дива).
Сутринта ми клъцнаха стъбълцето... ...
  321 
Тази есен ужасно прилича на мен –
ту е хрисима, ту безнадеждно сълзлива.
Върза шал в блед оранж (с носталгичен десен),
после стигна до извод, че сивото й отива.
И ми ниже писма (паяжинни) с криптирани драски, ...
  350  15 
Падат ми люспите.
Гола съм, гола!...
Драска ме усетът за голота.
Искам си усмирителната камизола –
тя да ме топли и крие плътта. ...
  428  12 
Любовно ми е. Светло, синьо, нежно...
По кожата ми лази пролетта,
погалва ме със вятърна небрежност –
подлъгвам се в ищаха да цъфтя...
Подлъгвам се да искам да обичам – ...
  1255  11  23 
Часът е три. А трябваше на два
да бъда във каретата с позлата.
Залутах се. Мечтаех. Окъснях...
Днес с жал анализирам резултата.
Тя, приказката, сякаш бе за мен – ...
  495  13 
Какво си ти? Не си ми път,
стрелка за път – не си ми.
Но водиш ме околовръст
беди необясними.
Благодаря ти! Даваш знак ...
  387  10 
Наранена си ходя. Обучих се да не кървя –
да гледам сърнешки, да съм (хлъзгаво) кротка,
за докосвам косата си лекичко, да не се гневя,
да пристъпвам на лапички, с финес (тигрокотка)...
Култивирам търпение (какъв ти инат!), ...
  286  11 
Майстор вещ си –
смъкна ми небето,
омота ме с нанизи лъжи...
Аз повярвах.
Даденото – взето... ...
  869  16  26 
Не мога да обичам наизуст.
Отдавна съм със себе си наясно –
раздавам се. Не чакам хлевоуст
да мери широтите ми натясно.
Не искам да ме съди някой лош – ...
  595  13 
Аз зная да чакам. Отключвам вратата,
застилам чаршафите, гася светлината.
Пълня щедро до ръб – режисиран смях, вино,
разсъбличам си грижите – доза гола наивност.
Залагам примамката, маскирам с усмивка. ...
  426  12 
Отключих си вратата, хайде, влез,
обаче се събуй, за да не газиш.
Разстелила съм – благост, чар, финес -
на пръсти пристъпи, за да ги пазиш.
Защото нямам време за кърпеж, ...
  657  17 
Потъвам в лабиринтите на лятото -
мимикрия в шифон - синьозелена...
Вълните се разливат във краката ми,
Егея свечерява уморена.
Къде замръквам? Пътищата свършват, ...
  280 
Отлежавам като вино – укротена.
Цвят добивам – медено златист.
Страховете ми са победени -
искам си венеца с лавров лист.
Аз не съдя и не величая - ...
  356 
Колко време премина през мене?
Като сито пресявах. Болях...
Февруарствах. Закърпвах се. Стенех.
Настудувах се. Оцелях.
Днес летувам. И пощя гнездото си – ...
  1148  16  23 
Три години минаха, Бояне,
а от тебе нито кост, ни вест...
Тръгна на гурбет, а аз останах
да те чакам. Чакам те до днес.
То не беше обич, беше чудо – ...
  682  13 
Във мен върлуват щури ветрове,
избухват вляво, замотават вдясно -
боричкат се, кръстосват бесове...
Душевни ветромери чупят бясно.
Не ги познавам, но им меся хляб. ...
  612  13 
Ти си лек и убежище,
знам, ще се случиш.
Панацея си за износените души...
Ше измиеш с дъжда си ръждата,
в рехав цвят ще се сгушиш, ...
  277 
Предложения
: ??:??