Дозата следващия да прецени
Падат ми люспите.
Гола съм, гола!...
Драска ме усетът за голота.
Искам си усмирителната камизола –
тя да ме топли и крие плътта.
Дишам,
читава, с нея навлечена –
нека беззъбо ме ръба света...
Нямам криле ли?
Недоотсечени –
ще ги съшия, за да летя..
Те са си истински
(свърши се восъкът),
свърши и времето ми в аванс.
Как да политна в клетка от плоскости? –
Пре-пренаписвам се –
в толеранс.
Даже не хапя.
Лъскава нежност
по безлюспието ми кълни.
В капка отрова
изцеждам
надеждата.
Дозата – следващия да прецени...
