Драски при здрачаване
ДРАСКИ ПРИ ЗДРАЧАВАНЕ
Върху белия сняг диря кървава води нататък
към замръзнала – сякаш в картина – вълшебна гора.
И навярно последен е пътят – болезнен и кратък,
за дъха ни, пленен в здрачината и в тихото спрял.
Чух смеха на мъжете и лая на кучета верни,
откъде ли се стрелна куршум – аз така не разбрах.
Те говореха, че се прибират в дома – да вечерят
и ги чакат жените послушни пред тъмния праг.
Ние нямаме време и знам, че ловците ни дебнат,
че стремят се към всичко, което сме скътали с теб.
В свят – препълнен с локали, с опушени мрачни таверни,
ласките се търгуват на дребно във някой вертеп.
Няма глутници, ала е вълче човешкото стадо,
с ненаситни очи все се взира към чуждия бряг.
Да се скриеш – къде? Да измолиш не можеш пощада!
Вихрогонът отдавна си тръгна от лунния впряг.
Дълго нощем в съня си ще бягам и ще ме преследва
онзи страшен възторг и триумф от успешния лов,
подир който невидими паднаха – жертва след жертва –
свободата, покоят и сетната глътка любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
