Dreamcatcher/Капан за сънища
Чакам го, братко, да щракне капанът,
капанът за сънища, не, няма го в мен,
слушам отдавна и клетви, закани
как утре ще съмне, че утре е ден,
но съм неверник, нямам им вяра,
думите лесно се плъзгат встрани,
младите тук са и те ще накарат
онез да треперят през всичките дни.
Чакам го, братко, да щракне капанът,
сънища черни да хване за миг,
млади са, а и не питат де да се дянат,
цепят пространствата с яростен вик,
идват, завръщат се, в тежка чужбина
вече не искат да дирят живот,
трудни години, но те ще преминат,
вече открихме по пътя си брод.
Аз съм си същият, вея байрака
смешно изпъчил съм стара снага,
куцам, превивам се, движа се някак,
но да се вика е време сега
и съм доволен, капанът ги хваща
всички кошмари... И само за миг
ще да изпием горчивата чаша,
няма как всеки да стане войник.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
