28 авг. 2020 г., 10:44

Dreamcatcher/Капан за сънища

627 2 4

Чакам го, братко, да щракне капанът,

капанът за сънища, не, няма го в мен,

слушам отдавна и клетви, закани

как утре ще съмне, че утре е ден,

но съм неверник, нямам им вяра,

думите лесно се плъзгат встрани,

младите тук са и те ще накарат

онез да треперят през всичките дни.

 

Чакам го, братко, да щракне капанът,

сънища черни да хване за миг,

млади са, а и не питат де да се дянат,

цепят пространствата с яростен вик,

идват, завръщат се, в тежка чужбина

вече не искат да дирят живот,

трудни години, но те ще преминат,

вече открихме по пътя си брод.

 

Аз съм си същият, вея байрака

смешно изпъчил съм стара снага,

куцам, превивам се, движа се някак,

но да се вика е време сега

и съм доволен, капанът ги хваща

всички кошмари... И само за миг

ще да изпием горчивата чаша,

няма как всеки да стане войник.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че открих и твоят "Капан за сънища".
    Прав си - много са различни. Надявам се, че не те притесняват еднаквите заглавия, защото нямам идея с какво да заменя моето
  • Защо ти са тези сънливи капани. Чужди кошмари да уловиш? Не е ли достатъчно своя да хванеш и безкошмарен да легнеш да спиш
  • Ти си бунтар, от онези дето знаят защо!
  • Хубаво е!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...