Древна сила
Те знаеха, че могат да летят.
Родени бяха в сенките на дните,
жив лъч през пропастта да пренесат
и да творят реалност от вълните.
Те знаеха. В най-мрачни времена
успяха да опазят онзи спомен
за силата на словото, дошла
при тях от вечността, в момент преломен.
Но някак си, светът ги промени.
Приспа ги, умъртви им сетивата,
направи ги безпомощни слепци,
забравили вкуса на светлината.
И днес са пешки, без душа и род,
отчаяни. И в злобата си, бедни...
В божествен дух не вярват, търсят брод
през времето. А пътят е през бездна.
А пътят наобратно е трънлив -
през знание заровено и памет.
На истината острите бодли
в сърцата правят рани. И оставят
по капчица горчива, с ален цвят,
по язва върху бронята изгнила...
Те знаеха, че могат да летят
и търсят път към древната си сила.
© Вики Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"На истината острите бодли
в сърцата правят рани."
И нека полетят...
Чудесно е, Вики! -
Ех...
Поздравявам те. -
Да, полетиш ли веднъж забравяш че някога си ходил по земята. Или пълзял.... Браво,Вики!
-
Много е хубаво!
Слизането от върха е по-трудно от изкачването му.
"Те знаеха,че могат да летят"...
Дано не са загубили смелост и устрем за полет!
Поздравления,Самодива!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
в сърцата правят рани. И оставят
по капчица горчива, с ален цвят,
по язва върху бронята изгнила... "Но някак си, светът ги промени." - може да промениш отношението си към света... замислящ стих