Дрожди
589
1
0
И пак ще тръгна по пътеката сама,
И ще вървя безцелно дни и нощи.
Ще се надявам да проблесне малко светлина,
За да положа там аз плахо морни мощи.
И ще вървя, вървя, а пътя все назад ще връща,
Незададени остават мисли и надежди.
И ще се мятам, сам сама ще се горя,
Из гора от въглени и дрожди.
Ще се моля някога да зърна първата зора,
За да мога песента на звяра да приема.
И ще се издигна над бялата тъма,
И доброволна кръв ще благословя новата поема.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаела Попова Всички права запазени
