И пак ще тръгна по пътеката сама,

И ще вървя безцелно дни и нощи.

Ще се надявам да проблесне малко светлина,

За да положа там аз плахо морни мощи.

И ще вървя, вървя, а пътя все назад ще връща,

Незададени остават мисли и надежди.

И ще се мятам, сам сама ще се горя,

Из гора от въглени и дрожди.

Ще се моля някога да зърна първата зора,

За да мога песента на звяра да приема.

И ще се издигна над бялата тъма,

И доброволна кръв ще благословя новата поема.