21.03.2007 г., 21:59 ч.
Друг
Малко са хората, които,
разбират какво ми е:
"Даже никoй!
Събирам си мислите! Хайде, стига,
по-ведро...!" казвам си аз,
но какво се получава,
силен отговор "Все още те обичам!"
С друга си, държиш я силно за ръка,
целуваш сините като небе очи.
Помниш ли някога, тогава, как
държеше мене за ръка,
нямаше я нея, нямаше го него в
безгрижния ни ден.
Криеш се сега, а
аз проронвам невинната сълза.
разбират какво ми е:
"Даже никoй!
Събирам си мислите! Хайде, стига,
по-ведро...!" казвам си аз,
но какво се получава,
силен отговор "Все още те обичам!"
С друга си, държиш я силно за ръка,
целуваш сините като небе очи.
Помниш ли някога, тогава, как
държеше мене за ръка,
нямаше я нея, нямаше го него в
безгрижния ни ден.
Криеш се сега, а
аз проронвам невинната сълза.
© Бориса Михайловска Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
