Mar 21, 2007, 9:59 PM

Друг

  Poetry
983 0 0
Малко са хората, които,
разбират какво ми е:
"Даже никoй!
Събирам си мислите! Хайде, стига,
по-ведро...!" казвам си аз,
но какво се получава,
силен отговор "Все още те обичам!"
С друга си, държиш я силно за ръка,
целуваш сините като небе очи.
Помниш ли някога, тогава, как
държеше мене за ръка,
нямаше я нея, нямаше го него в
безгрижния ни ден.
Криеш се сега, а
аз проронвам невинната сълза.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бориса Михайловска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...