1.05.2010 г., 17:29

Друга

883 0 0

Не бях аз, друга бе
тази, дето го обичаше.
Която устни му целуваше,
на думи му вярваше
и в любов му се вричаше.

Да не съм била аз,
друга в мен се е вселила,
друга - глупава, наивна.

Друга, друга искам де да беше,
не да помня, че аз съм била,
че аз съм си го надробила.

Никой друг така не може
на тепсия себе си да предложи.
И защо? Срещу какво насреща?

Не! Нечовешко е да се изгубиш,
себе си собственоръчно да погубиш.
Не! Била е друга! Не я познавам.

Не познавам тази, що себе си подарява.
После питат я: "Защо, момиче, кажи защо?"
А тя мълчи и хълца "... защото..."

Защото друга е! Не била съм аз тогаз!
Коя е тя, каква е?
В огледалото не я познавам!

Ха! Да я гледам аз не мога.
Сляпа и тя не се вижда сама си.
Как погубила бе по тоя ума си.

Глупачка умопомрачена, умопобъркана!
Загубена в собствените си илюзии.

Сега аз вече виждам я и осъзнавам.
Ама казвам ви на всички: Не я познавам!

Не бях аз, друга е била.
Ако не вярвате, ще ви го докажа!
Ред по ред историята ще ви разкажа:

Тя беше нервна, уморена, без душевен мир и почивка.
А аз съм спокойна, уравновесена и винаги, винаги с усмивка!
Тя беше тъжна, обидена, на всеки винаги крива.
А аз съм жизнена, весела, някои казват, че дори съм красива!
Да им вярвам склонна съм, защото всеки знае:
усмихнатият, спокойният, щастливият човек най-силно сияе!


30.04.-1.05.2010г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Моника Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...