14.07.2011 г., 22:38

Друга е твоята принцеса

872 0 0

"Как си, принцесо?"- питаш ти.

О, "принце"! В мене нищо вече не гори...

Да разсъждавам е излишно, а да заговоря - просто думи.

Само ще те слушам

и в погледа ти ще се взирам.

Ти си говори. Нищо, че тази "приказка"

отдавна вече не я разбирам.

Слушах я аз дълго, много дълго

и цяла я наизустих - точките

и запетаите дори не си спестих.

Но да ти кажа, "принце", тя с моята се разминава.

Там Принцът до Принцесата застава

и за любов не ù говори - просто за такава

предпочита да се бори.

Какво са думите, кажи? О, да!

Каква "принцеса" с тях за тебе бях... и още съм дори.

Но Моят принц дойде и ме отведе,

реки и морета преплува и пред нищо глава не сведе.

Да, затова само ще те слушам сега.

Приказката ти добра е, ала друга е явно

твоята принцеса, която трябва да я знае!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....