"Как си, принцесо?"- питаш ти.

О, "принце"! В мене нищо вече не гори...

Да разсъждавам е излишно, а да заговоря - просто думи.

Само ще те слушам

и в погледа ти ще се взирам.

Ти си говори. Нищо, че тази "приказка"

отдавна вече не я разбирам.

Слушах я аз дълго, много дълго

и цяла я наизустих - точките

и запетаите дори не си спестих.

Но да ти кажа, "принце", тя с моята се разминава.

Там Принцът до Принцесата застава

и за любов не ù говори - просто за такава

предпочита да се бори.

Какво са думите, кажи? О, да!

Каква "принцеса" с тях за тебе бях... и още съм дори.

Но Моят принц дойде и ме отведе,

реки и морета преплува и пред нищо глава не сведе.

Да, затова само ще те слушам сега.

Приказката ти добра е, ала друга е явно

твоята принцеса, която трябва да я знае!