"Как си, принцесо?"- питаш ти.
О, "принце"! В мене нищо вече не гори...
Да разсъждавам е излишно, а да заговоря - просто думи.
Само ще те слушам
и в погледа ти ще се взирам.
Ти си говори. Нищо, че тази "приказка"
отдавна вече не я разбирам.
Слушах я аз дълго, много дълго
и цяла я наизустих - точките
и запетаите дори не си спестих.
Но да ти кажа, "принце", тя с моята се разминава.
Там Принцът до Принцесата застава
и за любов не ù говори - просто за такава
предпочита да се бори.
Какво са думите, кажи? О, да!
Каква "принцеса" с тях за тебе бях... и още съм дори.
Но Моят принц дойде и ме отведе,
реки и морета преплува и пред нищо глава не сведе.
Да, затова само ще те слушам сега.
Приказката ти добра е, ала друга е явно
твоята принцеса, която трябва да я знае!
© Галина Кръстева All rights reserved.