4.05.2013 г., 13:56 ч.

Друга посока 

  Поезия » Любовна
624 0 2

Обещах ти Луната, дарих ти звездите,
давах ти огън в студения свят.
Подарих ти дъгата и смях във очите,
налових ти светулки - за теб да горят.
Към теб пристъпих като в Божи храм,
в гръдта понесла огнено разпятие.
Обич ти дадох - да не си толкова сам,
завивах те с нежност и милвах те в съня ти.
Но ти остана студен и безразличен,
така и не поиска с мен да полетиш.
Остана си долу - в живота прозаичен -
във сивата проза избра да вървиш.
Е, върви, щом така си избрал...
Моят път се отделя в друга посока.
Може би  друг има нужда от мойте крила -
с тях да му върна смеха във живота. 

© Валентина Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??