Другата
Аз знаех, че я има...
Открих я,... не случайно...
Усетих я,...
в мига във който...
тя се появи...
Не, нямаше червило на яката...
Но,... можеше и да го има...
Тя толкова бе ясна, че я има...
Че ясно бе маркирала следата...
Да,... знаех,... че я има!
В дъха ти,
в миризмата...
във блудкавият и парфюм...
В очите ти,
в конфузните лъжи...
В костюма...
Във розовата вратовръзка...
Във всичко - Тя, се опитваше
да ми крещи,... за своето
присъствие... тъй ясно,
без глас, но гръмогласно!...
Тя беше другата!...
Тя беше бонуса!...
Аз,... бях титуляра!...
Присъствието й,... не ме смути...
И ти разбра,... че зная,
но предпочете да мълчиш...
Мълчанието, спря се между нас..
Ти не престана да ме любиш!..
Аз,... не престанах да се правя,
че не зная...
Оставях й следи от бурните ни нощи...
Тя - не издържа...
За нея - Аз, бях другата жена!
Сега си само мой...
До следващата "друга"...
Мълчанието, ще лежи със нас...
Аз пак, ще зная...
Ти пак ще се измъчваш...
Пак ще си актьор...
Докато тез игри,...
ти дойдат в много... и пред стихията,
предпочетеш,... домашният уют...
И ще си само мой...
Отново... и за дълго,...
и може би,... завинаги дори...
Дали обаче,...
АЗ ще бъда само твоя...
и завинаги?...
Таз мисъл нека те боли...
Това цената е,... за "другите"...
Valentina N.V. ( Valentina Mitova )
06/12/2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Valentina Mitova Всички права запазени
