rad (Радостина Марчева)
42 201
25.05.2007 г., 9:43 ч.

Другата страна на времето  

  Поезия
726 1 17
 

Всяка есен те пиша

по небето със клони -

оголели от минало

и очакващи - пролет.

Все без име оставаш -

от страха - да се случиш.

Ако само прошепна

тези няколко букви

ще се спъна в дъха ти,

ще изпусна бакъра,

в който нощем събирам

на очите -  солта си.

Но понякога - странно -

като Днес те живея,

сякаш Утре го няма...  

Зашлевих го със Време.

И дано да се сбъдне,

и да бъде дъждовно,

за да имам причина

да целувам отново,

да се крия в дланта ти

още миг да те гледам...

И от тук все нататък

те дописвам със трепет.


И не искам да помня,

и коя съм - да зная...

Тази нежност ми стига.


Като прошка във храма.

© Радостина Марчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??