Другата страна на времето

25 may 2007, 9:43

Poesía

791 1 17

Всяка есен те пиша
по небето със клони -
оголели от минало
и очакващи - пролет.
Все без име оставаш -
от страха - да се случиш.
Ако само прошепна
тези няколко букви
ще се спъна в дъха ти,
ще изпусна бакъра,
в който нощем събирам
на очите - солта си. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Другата страна на времето

Искате да прочетете повече?

Propuestas