Другият Път...
Другият Път...
Той някъде остана не изминат...
...Не знам какво предлагаше... Къде?...
И като част от цялото ми Минало-
какво могъл е сам да ми даде?...
Това е, както казва се, Въпроса,
защото ако спреш на кръстопът
и твоят избор с шанс не се кръстоса-
случайни сили ще те поведат...
Една ще е Посоката... Единствена,
а другите ще си останат там
и никога не ще узнаеш Истината
за Другият... За Пътят не избран...
Обаче той с каприза на Съдбата
ще бъде властен да определи-
по скалата със ценности- правата,
които може да ти позволи!...
На практика не можеш да избираш
и влачи те напред Случайността-
в професия, в любов... Не контролираш
и порива внезапен на Страстта...
Но кой е тоя дето определя
посоките във твоя Кръстопът-
ни фар, ни указателна табела,
и без вода в торбата за из път...
Увлича там примамната посока,
а няма ход за връщане назад...
(Дори и шатра нямаш, че висока
цената е за бедния номад!...)
Остава ти едно: да съжаляваш
за Другият, с разнищваща те скръб
и със мечтите да задоволяваш
страстта си към Пропуснатият път...
... О Господи, дори не е дилема
и фар не е, но също като фар
миражен той проблясва все пред мене-
сам гибелен, а обещава чар!...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
