jollyroger (Коста Качев)
1543 16
11.11.2013 г., 9:03 ч.

Другият Път... 

  Поезия » Философска
581 0 3

  

Другият Път...

 

 

Той някъде остана не изминат...

...Не знам какво предлагаше... Къде?...

И като част от цялото ми Минало-

какво могъл е сам да ми даде?...

 

Това е, както казва се, Въпроса,

защото ако спреш на кръстопът

и твоят избор с шанс не се кръстоса-

случайни сили ще те поведат...

 

Една ще е Посоката... Единствена,

а другите ще си останат там

и никога не ще узнаеш  Истината

за Другият... За Пътят не избран...

 

Обаче той с каприза на Съдбата

ще бъде властен да определи-

по скалата със ценности- правата,

които може да ти позволи!...

 

На практика не можеш да избираш

и влачи те напред Случайността-

в професия, в любов... Не контролираш

и порива внезапен на Страстта...

 

Но кой е тоя дето определя

посоките във твоя Кръстопът-

ни фар, ни указателна табела,

и без вода в торбата за из път...

 

Увлича там примамната посока,

а няма ход за връщане назад...

(Дори и шатра нямаш, че висока

цената е за бедния номад!...)

 

Остава ти едно: да съжаляваш

за Другият, с разнищваща те скръб

и със мечтите да задоволяваш

страстта си към Пропуснатият път...

 

 ... О Господи, дори не е дилема

и фар не е, но също като фар

миражен той проблясва все пред мене-

сам гибелен, а  обещава чар!...

 

Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Дали всички имаме такива мисли, но не се осмеляваме да ги изречем на глас или просто се страхуваме да погледнем в страни от пътя си и да потърсим и другата истина? Много проникновено, г-дин Качев! Харесах!
  • !!!
  • Изключително много ми хареса.Предизвика в мен размисъл.
Предложения
: ??:??