Друго измерение
Ти знаеш ли какво виждат моите очи?
Ти знаеш ли какво има в моето сърце?
Ти знаеш ли какво ме кара да се чувствам добре
и какво ме изправя на пръсти и плиска в мен горещи вълни?
А знаеш ли къде бягам нощем,
къде се скитам денем,
какво обичам още
и какво забравих, че обичам...
Дали часовникът е верен,
или в друго измерение тичам?
Видя ли цветовете на дъгата покрай мене,
или черното небе отгоре, дето тегне?
Ти знаеш ли, колко живот давам
всеки миг!
Навсякъде!
На всеки човек!
И колко отнемам,
и отнасям със себе си в планината от лед?
Ти не видя как цъфна кестенът пред моя балкон
и не чу спотаения стон,
когато бях щастлива.
И когато умирах - също.
Не знаеш дали съм все така дива
и дали чакам вечер да се върне някой вкъщи.
И не видя зелените ръце пред моя балкон.
Ти знаеш ли колко ме искаха те
и как се протягаха живи -
да влязат в моя дом.
А знаеш ли, че още съм красива?
Ти не знаеш кой е дъждът, който сега вали
и с бурното море се слива
в тъмните ми очи.
Този дъжд и над теб сега се излива,
може би...
И не знаеш -
Кога?
Защо?
Къде?
Сама?
С кого?
От радост преливам.
И не помниш как тогава очите ми блестят като звезди.
А сега - спи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Всички права запазени
здравей! Колко е хубаво да виждаш отворени и пълни души...
