2.09.2024 г., 19:05

Другоселецът

349 2 2

ДРУГОСЕЛЕЦЪТ

 

В оная нощ валеше черен дъжд

и всички дворни псета побесняха –

на другоселец виеха! – на мъж,

подирил под чардаците ти стряха,

 

когато спря край твоите врати

и се подпря на пътната тояга,

се подкосиха твоите пети,

но ти не хукна – и не му избяга,

 

косите забради си с чер чембер –

посестрима на есенните врани! –

наточи винце в стария килер

и седна да го гледаш как се храни,

 

мълчеше той, а ти застла легло

за друмника, дошъл ти отдалече –

и гледаше го с пламнало чело

и – сякаш че баир от него свлече,

 

той пи – и сетне спа като заклан,

сабахлен с цяло гърло пя на пруста –

да стисне камък – мъж като Балкан,

и три водици камъкът му пуска,

 

гушни го – все такъв, немил-недраг,

поел си подир птиците във полет...

Тоягата ми върху твоя праг

за теб ще се разлиства всяка пролет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...