Другоселецът
ДРУГОСЕЛЕЦЪТ
В оная нощ валеше черен дъжд
и всички дворни псета побесняха –
на другоселец виеха! – на мъж,
подирил под чардаците ти стряха,
когато спря край твоите врати
и се подпря на пътната тояга,
се подкосиха твоите пети,
но ти не хукна – и не му избяга,
косите забради си с чер чембер –
посестрима на есенните врани! –
наточи винце в стария килер
и седна да го гледаш как се храни,
мълчеше той, а ти застла легло
за друмника, дошъл ти отдалече –
и гледаше го с пламнало чело
и – сякаш че баир от него свлече,
той пи – и сетне спа като заклан,
сабахлен с цяло гърло пя на пруста –
да стисне камък – мъж като Балкан,
и три водици камъкът му пуска,
гушни го – все такъв, немил-недраг,
поел си подир птиците във полет...
Тоягата ми върху твоя праг
за теб ще се разлиства всяка пролет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
