ДРУГОСЕЛЕЦЪТ

В оная нощ валеше черен дъжд

и всички дворни псета побесняха –

на другоселец виеха! – на мъж,

подирил под чардаците ти стряха,

когато спря край твоите врати

и се подпря на пътната тояга,

се подкосиха твоите пети,

но ти не хукна – и не му избяга,

косите забради си с чер чембер –

посестрима на есенните врани! –

наточи винце в стария килер

и седна да го гледаш как се храни,

мълчеше той, а ти застла легло

за друмника, дошъл ти отдалече –

и гледаше го с пламнало чело

и – сякаш че баир от него свлече,

той пи – и сетне спа като заклан,

сабахлен с цяло гърло пя на пруста –

да стисне камък – мъж като Балкан,

и три водици камъкът му пуска,

гушни го – все такъв, немил-недраг,

поел си подир птиците във полет...

Тоягата ми върху твоя праг

за теб ще се разлиства всяка пролет!