Дръвчето
Внезапно завчера видях
едно дръвче. То беше криво.
Встрани от пролетния смях
самотно, плахо се извиваше.
Сред слънце, птичи хор и глъч
дърветата, покрити с бяло,
одумваха го с ядна жлъч:
"Да цъфне даже не посмяло!"
Поспрях се. Мартеничка аз
свалих от китката си бързо.
"Бъди красиво!" казах с глас
и на дръвчето я завързах.
Когато подир ден и два
отново минах из квартала,
познах дръвчето си едва...
То бе щастливо разцъфтяло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
