Внезапно завчера видях
едно дръвче. То беше криво.
Встрани от пролетния смях
самотно, плахо се извиваше.
Сред слънце, птичи хор и глъч
дърветата, покрити с бяло,
одумваха го с ядна жлъч:
"Да цъфне даже не посмяло!"
Поспрях се. Мартеничка аз
свалих от китката си бързо.
"Бъди красиво!" казах с глас
и на дръвчето я завързах.
Когато подир ден и два
отново минах из квартала,
познах дръвчето си едва...
То бе щастливо разцъфтяло.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
