Дръзнал да лъже

15.12.2007 г., 0:14 ч.

Поезия

521 0 4

И бавно, надигайки се от гроба,
топлата, земна-майчина утроба,
погнах човека, дръзнал да ме разбуди,
сърцето мъртво да заблуди!

И покрита с кал и пръст,
тръгнах по земята да диря мъст,
насинена, надрана и с много рани,
покоя все някой трябва да брани!

С бавни стъпки, но бързо, настигам
човека, посмял да ме лъже,
хаос в душата му вдигам,
правя мост от крехко въже!

Сам не ще избяга от собствената орис,
за помощ ще вика и рови в пръстта,
а там, воден от нечистива корист,
не ще се остави да гние плътта!

Жив-погребан, забравен,
бил наказан за "бяла" лъжа!
Нечестен и много покварен,
сложих край на тази съдба!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.