15 дек. 2007 г., 00:14

Дръзнал да лъже 

  Поэзия
560 0 4
И бавно, надигайки се от гроба,
топлата, земна-майчина утроба,
погнах човека, дръзнал да ме разбуди,
сърцето мъртво да заблуди!
И покрита с кал и пръст,
тръгнах по земята да диря мъст,
насинена, надрана и с много рани,
покоя все някой трябва да брани!
С бавни стъпки, но бързо, настигам
човека, посмял да ме лъже,
хаос в душата му вдигам,
правя мост от крехко въже! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Зори Все права защищены

Предложения
: ??:??