Дръзнал да лъже
И бавно, надигайки се от гроба,
топлата, земна-майчина утроба,
погнах човека, дръзнал да ме разбуди,
сърцето мъртво да заблуди!
И покрита с кал и пръст,
тръгнах по земята да диря мъст,
насинена, надрана и с много рани,
покоя все някой трябва да брани!
С бавни стъпки, но бързо, настигам
човека, посмял да ме лъже,
хаос в душата му вдигам,
правя мост от крехко въже!
Сам не ще избяга от собствената орис,
за помощ ще вика и рови в пръстта,
а там, воден от нечистива корист,
не ще се остави да гние плътта!
Жив-погребан, забравен,
бил наказан за "бяла" лъжа!
Нечестен и много покварен,
сложих край на тази съдба!
© Зори All rights reserved.
