28.12.2004 г., 9:14

Дух мой, събуди се!

1.5K 0 1

Душата ми е тъжен кораб

без дестинация,

без пасажери, дори без капитан.

И се носи безлюбовно и безпаметно

по океана, който е заспал.

Къде отиваме със теб

Дух мой, моя същност?

Има ли те?

Или вече само празна форма съм?

Кой каза, че са много хоризонтите?

Пътувам днес и ни един от тях не виждам.

Навсякъде – безмислие и суета.

Навсякъде – определеност и съдба.

И в мен също тези двете смърти

нахлуват с хладните си пръсти,
за да задушат п
оследния живец,
последната борба, последния ми порив.

Дух мой, събуди се!
Събуди се!

 

05.2003

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Дойчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...