Дух мой, събуди се!
Душата ми е тъжен кораб
без дестинация,
без пасажери, дори без капитан.
И се носи безлюбовно и безпаметно
по океана, който е заспал.
Къде отиваме със теб
Дух мой, моя същност?
Има ли те?
Или вече само празна форма съм?
Кой каза, че са много хоризонтите?
Пътувам днес и ни един от тях не виждам.
Навсякъде – безмислие и суета.
Навсякъде – определеност и съдба.
И в мен също тези двете смърти
нахлуват с хладните си пръсти,
за да задушат последния живец,
последната борба, последния ми порив.
Дух мой, събуди се!
Събуди се!
05.2003
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Дойчева Всички права запазени
