Дух мой, събуди се!
Душата ми е тъжен кораб
без дестинация,
без пасажери, дори без капитан.
И се носи безлюбовно и безпаметно
по океана, който е заспал.
Къде отиваме със теб
Дух мой, моя същност?
Има ли те?
Или вече само празна форма съм?
Кой каза, че са много хоризонтите?
Пътувам днес и ни един от тях не виждам.
Навсякъде – безмислие и суета.
Навсякъде – определеност и съдба.
И в мен също тези двете смърти
нахлуват с хладните си пръсти,
за да задушат последния живец,
последната борба, последния ми порив.
Дух мой, събуди се!
Събуди се!
05.2003
© Катя Дойчева All rights reserved.
