20.10.2021 г., 23:59

Духай, задухай, бели ми ветре

689 2 7

Дуйни ми, дуйни, бел ветре... - нар. песен

 

Духай, задухай, бели ми ветре!
Смъкни косичника ти от главата.
Първо повтаряй, а сетне - потретяй.
В облак от дъжд любовта си ще пратя...
Моето либе отдавна я чака.
Духай, задухай, с теб сме роднини!
С цвят от калина, с трънче от драка
да го закича за много години.
Духай, задухай, бели ми ветре!
Нека се гъне цяла корията.
Лъч от душата ми нека да светне,
път след това надалеч да извие.
Двама да тръгнем. Отвъд хоризонта,
там дето бляскат в табуни звездите.
Дето наметнал е руно Язона
и за Медея ядосано пита.
Пеят съзвездия, блъскат се сфери,
духай, задухай, приятелю бели!
Целият космос от завист трепери,
че сме добри, безразсъдни и смели.
Духай, задухай, бели ми ветре...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...