2.12.2007 г., 13:27 ч.

Духът на моята мечта 

  Поезия » Гражданска
810 0 13
Духът на моята мечта обгръща
с лазурие атлазените вечери,
със нощите неонови загръща
на ирисите точиците звездни.
С мелодия среднощна и бездумна
врати разтваря в речните дъна,
застила бели камъчета с лунна,
от приказност сияйна, светлина.
През виолетови дихания на здрача
прелита кръговратно небесвода,
със цветната преливност на дъгата
припява с ангелите в хора...
Пребъдва ме с безбрежното във цяло
и слива ме с вълшебства необятни.
През призмата на тленното ми тяло
издига се във измерения безкрайни...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??