Духът на моята мечта
Духът на моята мечта обгръща
с лазурие атлазените вечери,
със нощите неонови загръща
на ирисите точиците звездни.
С мелодия среднощна и бездумна
врати разтваря в речните дъна,
застила бели камъчета с лунна,
от приказност сияйна, светлина.
През виолетови дихания на здрача
прелита кръговратно небесвода,
със цветната преливност на дъгата
припява с ангелите в хора...
Пребъдва ме с безбрежното във цяло
и слива ме с вълшебства необятни.
През призмата на тленното ми тяло
издига се във измерения безкрайни...
с лазурие атлазените вечери,
със нощите неонови загръща
на ирисите точиците звездни.
С мелодия среднощна и бездумна
врати разтваря в речните дъна,
застила бели камъчета с лунна,
от приказност сияйна, светлина.
През виолетови дихания на здрача
прелита кръговратно небесвода,
със цветната преливност на дъгата
припява с ангелите в хора...
Пребъдва ме с безбрежното във цяло
и слива ме с вълшебства необятни.
През призмата на тленното ми тяло
издига се във измерения безкрайни...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
