25.09.2020 г., 12:17

Думата любов

935 1 5

Всички думи залиняха.

Само ти си жива тук.

И със теб под мойта стряха

гушим се един във друг.

 

Ти си в мене непрестанно-

под крилото на сърце.

Гониш злобата спонтанно,

за милувка си ръце.

 

Двама с тебе сме тандема

и владеем днес света.

Не живеем със дилема,

щом береме ний цвета.

 

И във времето греховно

аз отново съм готов

да живея безусловно

с тебе думичко, ЛЮБОВ!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....