Всички думи залиняха.
Само ти си жива тук.
И със теб под мойта стряха
гушим се един във друг.
Ти си в мене непрестанно-
под крилото на сърце.
Гониш злобата спонтанно,
за милувка си ръце.
Двама с тебе сме тандема
и владеем днес света.
Не живеем със дилема,
щом береме ний цвета.
И във времето греховно
аз отново съм готов
да живея безусловно
с тебе думичко, ЛЮБОВ!
© Никола Апостолов Всички права запазени