Всички думи залиняха.
Само ти си жива тук.
И със теб под мойта стряха
гушим се един във друг.
Ти си в мене непрестанно-
под крилото на сърце.
Гониш злобата спонтанно,
за милувка си ръце.
Двама с тебе сме тандема
и владеем днес света.
Не живеем със дилема,
щом береме ний цвета.
И във времето греховно
аз отново съм готов
да живея безусловно
с тебе думичко, ЛЮБОВ!
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
