22.10.2007 г., 8:57

Думи...

1.2K 0 8
Думи - неизброими като пясък
и по-дълбоки и от най-дъблокото море.
Думи - по-силни и от крясък.
Стрели, забиващи се най-добре!

Тъй ненадейни, думи - звучни,
думи - страшни, мили.
Думи, издигащи те до небето,
думи, кръв от теб отпили...

Думи - клетви цели,
урагани в летен ден.
Думи без предели.
Думи, понякога и от сатен.

Думи - кой ли може да ги спре,
веднъж изречени в празна тишина?
Носещи слънце и синьо небе,
но често и тъжна утринна слана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечно твоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...