8.01.2008 г., 14:47 ч.

Думи 

  Поезия » Философска
503 0 8

Умираха учудени фантазиите ни

в бездънните хангари на душите

и пристъпи на нови метастази

лъчите на мечтите ни строшиха.

 

Едва-едва повдигна мракът

косматото си черно було

и кротко зъбите затракаха

поредните зловещи хули.

 

И светло стана, толкоз светло,

че светлината пречи ти да виждаш,

а хулите звучаха като клетва

и живите във гробници зазиждат.

 

Нека всеки от нас се огледа тук

и да се замисли за думите си

към човека на отсрещната страна.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??