Думи
Умираха учудени фантазиите ни
в бездънните хангари на душите
и пристъпи на нови метастази
лъчите на мечтите ни строшиха.
Едва-едва повдигна мракът
косматото си черно було
и кротко зъбите затракаха
поредните зловещи хули.
И светло стана, толкоз светло,
че светлината пречи ти да виждаш,
а хулите звучаха като клетва
и живите във гробници зазиждат.
Нека всеки от нас се огледа тук
и да се замисли за думите си
към човека на отсрещната страна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Станчев Все права защищены
