8 янв. 2008 г., 14:47

Думи 

  Поэзия » Философская
504 0 8

Умираха учудени фантазиите ни

в бездънните хангари на душите

и пристъпи на нови метастази

лъчите на мечтите ни строшиха.

 

Едва-едва повдигна мракът

косматото си черно було

и кротко зъбите затракаха

поредните зловещи хули.

 

И светло стана, толкоз светло,

че светлината пречи ти да виждаш,

а хулите звучаха като клетва

и живите във гробници зазиждат.

 

Нека всеки от нас се огледа тук

и да се замисли за думите си

към човека на отсрещната страна.

© Димитър Станчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??