Умираха учудени фантазиите ни
в бездънните хангари на душите
и пристъпи на нови метастази
лъчите на мечтите ни строшиха.
Едва-едва повдигна мракът
косматото си черно було
и кротко зъбите затракаха
поредните зловещи хули.
И светло стана, толкоз светло,
че светлината пречи ти да виждаш,
а хулите звучаха като клетва
и живите във гробници зазиждат.
Нека всеки от нас се огледа тук
и да се замисли за думите си
към човека на отсрещната страна.
© Димитър Станчев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
